Наричат Август месец, следобеда на годината. Така се чувствах и аз. Като в събота късният следобед. Само, че не беше събота, а в средата на работната седмица. Отпускарския сезон оказваше своето влияние и всичко в офиса беше застинало в едно безвремие. Единствено комфорта на климатизацията пречеше да разтечем по столовете като разтопен сладолед. Чаках слънцето да отпусне безмилостната си хватка за да се спася на някое сенчесто, зелено място с бира в изпотена чаша, за да се почувствам и аз поне малко като на почивка. И тогава видях дългите провлачени сенки. Имаше нещо меланхолично в тях. Точно като песента на Lana Del Rey - Summertime Sadness. И понеже винаги нося моето X100F с мен, беше повече от логично да снимам видяното.