Човекът с двуколката

-Здравейте! Може ли да ви снимам с двуколката? - попитах колоритно изглеждащият мъж  в двуколката теглена от бял кон. -Много интересно стадо имате. Кози и овце заедно.

-Стадото е на манастира.- отговори ми ми мъжът, който се оказа пастирът на стадото на Рилският манастир. -Преди беше много по-голямо, но сега времената са такива- каза човека докато заемеше гордо поза до возилото си.

Нямах много време, защото стадото си има негов си график и не спира за снимки. Благодарих на човека, чието име така и не успях да науча за двайсетте секунди с които разполагах да заснема портрета му. Ще трябва да си пускам телефона да записва вече а да мога да не губя информация от тези кратки срещи. Преди известно време си казах, че ще снимам единствено и само хора, които съм питал дали мога да заснема и съответно ще се опитвам да разказвам и в текст за срещите си с тях. Качих се в колата, продължих по пътя и се замислих над случката. Щом е с двуколка теглена от кон, то най-вероятно стадото се пасе изцяло около пътя, то мой и няма къде другаде в онзи район. Покрай пътя на всичкия прахоляк и отрови натрупали се от изгорелите газове в растителността. После се замислих, ча това стадо е толкова малко за Рилския манастир и служи единствено да задоволява някой друг банкет, защото си личеше, че се състои предимно от млади животни. В края на краищата, манастира се е превърнал отдавна в туристически обект, в ООД, което не плаща данъци, но кипи оживена търговска дейност.

-Както и да е- казах си аз и прогоних тези мисли от главата си. Все повече започва да ми харесва Рила. А до преди няколко месеца никога не бях стъпвал в тази планина. Аз съм родопско чедо и като ми кажат планина, аз по подразбиране чувам Родопите. Рила обаче е друга. Енергията е друга. Селата са други, но хората са същите. Планинци. И поведението им е такова открито и дружелюбно като на хората в Родопите.