Yapperland
Yapperland is a place where everything is broken, misaligned, stolen, or in various states of decay. The inhabitants of this place are called…
Yapperland is a place where everything is broken, misaligned, stolen, or in various states of decay. The inhabitants of this place are called yappers because all they do is yap. The best of them rule the place like it is their own Ltd. Critical thinking and basic analytical skills are condemned as one of the biggest crimes. The average male yapper aspires to be a big-time hustler, and the most desirable occupation for the females is OnlyFans erotic model. The bigger the size you can take in, the higher the status in society.
Despite all of this, there is a certain charm to Yapperland. The yappers have a unique culture and a strong sense of community. They take care of their own, and there is a certain pride in being a yapper. People like the short Yapper use this pride, playing with the fears of the average lower-class yappers to gain political power. Some rivals use satirical methods to suggest that other powers are to blame for everything.
The biggest enemy for all yappers is AI because it is smarter than 90% of the population, and it will take all the jobs.
This is a work of fiction, but all similarities with real people and events are not coincidental.
shADOWPLAY
Наричат Август месец, следобеда на годината. Така се …
Наричат Август месец, следобеда на годината. Така се чувствах и аз. Като в събота късният следобед. Само, че не беше събота, а в средата на работната седмица. Отпускарския сезон оказваше своето влияние и всичко в офиса беше застинало в едно безвремие. Единствено комфорта на климатизацията пречеше да разтечем по столовете като разтопен сладолед. Чаках слънцето да отпусне безмилостната си хватка за да се спася на някое сенчесто, зелено място с бира в изпотена чаша, за да се почувствам и аз поне малко като на почивка. И тогава видях дългите провлачени сенки. Имаше нещо меланхолично в тях. Точно като песента на Lana Del Rey - Summertime Sadness. И понеже винаги нося моето X100F с мен, беше повече от логично да снимам видяното.
Боксьорът
Извадих апарата и започнах да снимам. Разбира се както става винаги във всяка една циганска махала...
Беше по онова време, когато слънцето точно се беше скрило, но светлината все още е достатъчно силна. Забелязах нещо са блести и мига на около 50 метра от пътя и помолих Иво да отбие и да се приближи. И тогава изскочи гледката. Машини за бокс пред циганска къща. Извадих апарата и започнах да снимам. Разбира се както става винаги във всяка една циганска махала, веднага се събраха любопитни съседи. Аз се имам що-годе за общителен и започнах стандартния smalltalk в очакване да се случи нещо. Спътника реши да остане в колата и да не спира двигателя:) По едно време се появи явно собственика на машините и попита, защо съм там. Това беше моята възможност. Няколко бързи комплимента за машините и успях да го накарам да ми позора за портрет. Пожелах всичко добро и продължехме по пътя оставяйки група от поне 20 човека да се чудят какви бяха пък тия.
It was that time of the day right after sunset, but there was enough daylight. I saw something to shine and sparkle about 50 meters from the road. I asked Ivo to pull over. Then I saw the scene. Boxing machines in-front of a gipsy house. I pulled out the camera and started to shoot. As it always happens, in every gipsy community, all the curious neighbours came out to see who is this man and why is he photographing. I pretend to be friendly and communicative and started the usual smalltalk as I was waiting for something to happen. My travel companion decider to wait in the car with the engine turned on :) At on time the owner of the machines came out to see what is going on. That was my chance. Some compliments about the machines ant I was able to convince him to pose for a portrait. I said my goodbyes and moved on leaving a group of at least 20 gypsies to ask themselves what the hell was this.
Mata Hari
..was running for decades. The balance of the powers in Eastern Europe is a delicate thing..
So we went to that hotel. It was a place I knew well. It was the spot where we handlers met with field operatives. The program was running for decades. The balance of the powers in Eastern Europe is a delicate thing. In this post Communist shit hole, the Russians still have the power. All the money they spend to buy politicians, media and all the loud stupid people on the street, give them the power to do whatever they want. And here we are. With their tactics against them. Trying to keep the balance. The government officials could not resist our specially selected and trained female agents. They had only one objective. Get information. No matter how. Sex, blackmail even violence. But she fell in love with her mark. Love is a weakness that we could not afford. She had to go. What a waste. She is so young. At the prime of her life, but the rules of the agency are ruthless. Feelings lead to errors and errors lead to failed missions. And we can’t afford that. At lest with the glass with the fingerprints of the representative we will tighten our grip even more.
This is a work of fiction. Names, characters, places and incidents either are products of the author’s imagination or are used fictitiously. Any resemblance to actual events or locales or persons, living or dead, is entirely coincidental. Or maybe not :)
Debbie Harry
…Ню Йорк. С Мартина се запознахме покрай моето снимане на мода за клиенти във…
Всъщност това е Мартина, но и тя като Debby Harry се занимава с музика и актьорско майсторство и живее в Ню Йорк. С Мартина се запознахме покрай моето снимане на мода за клиенти във Франция. Мартина беше модел по онова време. Използвахме времето, когато се беше прибрала до София, за да снимаме разни портретни неща. Този сет го исках да е много седемдесетарски и мисля, че се получи много добре. После гледайки снимките припознах в Мартина вокалистката на иконичната група Blondie - Debby.
В началото бях решил да публикувам по -“документални” разкази от срещите ми със случайни хора, които моля за позволение да снимам, но всъщност всяка една снимка си има история, и ще ограбя и себе си и вас, които четете тези редове ако пренебрегна една голяма част от себе си. Аз се определям като портретен фотограф и винаги търся човека . Просто човека във всичките негови проявления ме кара да вдигна апарата. И не е нужно да е красиво. Аз не търся красотата. Това съм го оставил на всичките social media photographers. Аз търся история и емоция. Не ли портрета, без значение от негоата стилистика, чист пример за документално произведение? Да, разбира се че един портрет може да е концептуален, психологически, комерсиален и какво ли още не, но в края на краищата този един портрет регистрира точното състояние и чувство и на портретивания и фотографа в точно един момент във времето и пространството. По-документално от това, здраве му кажи.
Човекът с двуколката
-Стадото е на манастира.- отговори ми ми мъжът, който се оказа пастирът на стадото на Рилският манастир. -Преди беше..
-Здравейте! Може ли да ви снимам с двуколката? - попитах колоритно изглеждащият мъж в двуколката теглена от бял кон. -Много интересно стадо имате. Кози и овце заедно.
-Стадото е на манастира.- отговори ми ми мъжът, който се оказа пастирът на стадото на Рилският манастир. -Преди беше много по-голямо, но сега времената са такива- каза човека докато заемеше гордо поза до возилото си.
Нямах много време, защото стадото си има негов си график и не спира за снимки. Благодарих на човека, чието име така и не успях да науча за двайсетте секунди с които разполагах да заснема портрета му. Ще трябва да си пускам телефона да записва вече а да мога да не губя информация от тези кратки срещи. Преди известно време си казах, че ще снимам единствено и само хора, които съм питал дали мога да заснема и съответно ще се опитвам да разказвам и в текст за срещите си с тях. Качих се в колата, продължих по пътя и се замислих над случката. Щом е с двуколка теглена от кон, то най-вероятно стадото се пасе изцяло около пътя, то мой и няма къде другаде в онзи район. Покрай пътя на всичкия прахоляк и отрови натрупали се от изгорелите газове в растителността. После се замислих, ча това стадо е толкова малко за Рилския манастир и служи единствено да задоволява някой друг банкет, защото си личеше, че се състои предимно от млади животни. В края на краищата, манастира се е превърнал отдавна в туристически обект, в ООД, което не плаща данъци, но кипи оживена търговска дейност.
-Както и да е- казах си аз и прогоних тези мисли от главата си. Все повече започва да ми харесва Рила. А до преди няколко месеца никога не бях стъпвал в тази планина. Аз съм родопско чедо и като ми кажат планина, аз по подразбиране чувам Родопите. Рила обаче е друга. Енергията е друга. Селата са други, но хората са същите. Планинци. И поведението им е такова открито и дружелюбно като на хората в Родопите.
The over thinker
The over thinker. Paralised by the choices.
The over thinker.
Paralised by the choices.
Take a deep breath
Еxale slowly
Everything’s gonna be alright
Actually this is my friend Ivo. We travel around and shoot photos. I’m looking for people and stories, he is shooting landscapes. He had some soul-searching moments and his thoughts inspired me to do this double exposure.
Alain Mikli Lunettes BTS
Едно бекстейдж видео от снмките за френския дизайнер Alain Mikli.
Едно бекстейдж видео от снмките за френския дизайнер Alain Mikli. Студени зимни, нощни снимки, но пък се получи много добре.
Lady ROCK
Една страхотна едиториал сесия, чийто креативен двигател и арт директор беше моята добра приятелка Марина. Мисля, че успяхме да уловим прекрасно…
Една страхотна едиториал сесия, чийто креативен двигател и арт директор беше моята добра приятелка Марина. Мисля, че успяхме да уловим прекрасно рокаджийския дух и настроение, а моделът ни Лили се прави повече от добре. Обожавам такива, миксове между любимата ми музика и модата. А една от китарите ми си пасна точно на място.
Разбира се има и бекстейдж видео. Винаги когато имам възможност се старая да има и видео от процеса, защото на мен лично ми е интересно да гледам как е създадена дадена фотосесия.
Boryna…DJ Boryna
Далечната 2013 година. Боряна точно се беше върнала за малко от Miami, и използвахме момета да заснемем малко промо кадри. Тогава навсякъде…
Далечната 2013 година. Боряна точно се беше върнала за малко от Miami, и използвахме момета да заснемем малко промо кадри. Тогава навсякъде мъкнех с мен, един бюти диш, а тогавa не се сгъваха, и беше странnа гледка да ме гледа човек как обикалям с тази тенекиена тава.
Once upon a dance
Paris 14.02.2015. Сесия, която заснехме точно на 14 февруари. Основна част от концепцията беше…
Paris 14.02.2015. Сесия, която заснехме точно на 14 февруари. Основна част от концепцията беше да присъства розовото като цвят.
Bruna Rossa
Paris 2014. Не знам дали сте запознати с правилото, че в момента, в който извадите статив за камера или осветление и вече ви е нужно разрешение за снимане от…
Paris 2014. Не знам дали сте запознати с правилото, че в момента, в който извадите статив за камера или осветление и вече ви е нужно разрешение за снимане от общината. Как да предодолем този проблем? Снимаме с рингова светкавица 600 Ws закачена на апарата, а генератора с батерията е в раница на гърба ни. Така можем да борим слънцето или да си светим ноща, разполагайки с достаътчно мощност.
water and white tiles
Ето какво може да сътвори човек с една вана, модел и 3 квадрани метра помещение цялото в бели ретро плочки, които ни дават перфктното запълващо…
Ето какво може да сътвори човек с една вана, модел и 3 квадрани метра помещение цялото в бели ретро плочки, които ни дават перфктното запълващо осветление на светкавицата.
Rooftop
Един есенен ден на покрива в един голям град, който няма как човек да обърка.Фотографа (АЗ)съм БългаринГримьора: ФранцузойкаАрт Директора: Мексиканец
Един есенен ден на покрива в един голям град, който няма как човек да обърка.
Фотографа (АЗ)съм Българин
Гримьора: Французойка
Арт Директора: Мексиканец
Модела : Украинка
Стилиста: Иранка
Ей на това му се вика межународен екип.
Bruce…
Винаги съм харесвал да снимам портрети на по-различно изглеждащи от общоприетото хора. Точно се бях запалил по визията и цветовете на оригинаното…
Винаги съм харесвал да снимам портрети на по-различно изглеждащи от общоприетото хора. Точно се бях запалил по визията и цветовете на оригинаното Fuji X100. Отворена сянка и стена с хубава текстура. Какво повече му трябва на човек за подобни портрети.
Alexander Sano
Няколко портрета и състояния на актьора Александър Сано, които снимахме след като свършихме работата по същинските…
Няколко портрета и състояния на актьора Александър Сано, които снимахме след като свършихме работата по същинските кадри. Беше наистина огромно удоволствие за мен и съм благодарен, че познавам такива готини хора като него.
Backyard fashion
Лили и Теди в каталожно-едиториал стил по идея и слайлинг на Радостина Тодорова.
