Боксьорът
Беше по онова време, когато слънцето точно се беше скрило, но светлината все още е достатъчно силна. Забелязах нещо са блести и мига на около 50 метра от пътя и помолих Иво да отбие и да се приближи. И тогава изскочи гледката. Машини за бокс пред циганска къща. Извадих апарата и започнах да снимам. Разбира се както става винаги във всяка една циганска махала, веднага се събраха любопитни съседи. Аз се имам що-годе за общителен и започнах стандартния smalltalk в очакване да се случи нещо. Спътника реши да остане в колата и да не спира двигателя:) По едно време се появи явно собственика на машините и попита, защо съм там. Това беше моята възможност. Няколко бързи комплимента за машините и успях да го накарам да ми позора за портрет. Пожелах всичко добро и продължехме по пътя оставяйки група от поне 20 човека да се чудят какви бяха пък тия.
It was that time of the day right after sunset, but there was enough daylight. I saw something to shine and sparkle about 50 meters from the road. I asked Ivo to pull over. Then I saw the scene. Boxing machines in-front of a gipsy house. I pulled out the camera and started to shoot. As it always happens, in every gipsy community, all the curious neighbours came out to see who is this man and why is he photographing. I pretend to be friendly and communicative and started the usual smalltalk as I was waiting for something to happen. My travel companion decider to wait in the car with the engine turned on :) At on time the owner of the machines came out to see what is going on. That was my chance. Some compliments about the machines ant I was able to convince him to pose for a portrait. I said my goodbyes and moved on leaving a group of at least 20 gypsies to ask themselves what the hell was this.